Филип е написал нещо за железницата, което ме разстрои - в случая под "разстройство" разбираме душевно безпокойство, въпреки че и стомахът ме присвива, но това е друго...
По някаква техническа причина (цензура???) два пъти не успях да кача коментар в блога му и затова ще коментирам тук - в този оазис на свободното слово:
Недообмислени са предложенията на Харманджиев, и повърхностни са разсъжденията му за българската железница. Твърде лековато този млад автор предлага да бъде модернизирана една държавна компания, която sui generis е един от слоновете, на които лежи българската идентичност. А накрая на поста му дали няма и прекалено прозрачен намек за приватизация?! Или направо за харизване на българската железница на германската железопътна компания... След като скоро по телевизора видях (многократно при това) как страховито се стоварва брадва върху Българския Самолет, сега явно се подготвя същата съдба и за Българския Влак...
Много е лесно, господине, да модернизираме и да инвестираме, но да помислим и за това, което ще си отиде безвъзвратно - онзи незабравим ритъм от нашето детство "тъдът-тъдъ, тъдът-тъдъ, тъдът-тъдъ...", онази лепкавост с миризма на желязо по дланите, тоалетните - ех, тоалетните... даже кенефът в Трейнспотинг беше по-чист от тях... Ами плътните перденца с лайнян цвят, изпъстрени с надписи BDZ... Прозорците, които или не се отварят, или не се затварят...
Не искам да загубя всичко това (като ключе от пощенска кутия, не съм готов, не съм готов)...
ДолО ръцете от българската железница!
- Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари