За самардалата

Не мога да не напиша пост за самардалата... Малко се знае за нея, а тя е не по-малко българска от киселото мляко, мартеницата...май трябва да добавя и Белоградчишките скали и “Под игото”...

Роден съм в Стара Загора, там мина детството ми, повечето ми приятели са от тези години... Много са нещата, които ни свързват - и самардалата заема достойно място сред тях.

Сега може би трябва да обясня:

Самардалата (Nectaroscordum siculum Lindl. Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum (Janka) Stearn, syn.(Allium bulgaricum, Allium s.ucrium var. dioscoridis) е многогодишно тревисто растение от семейство Alliaceae, достигащо на височината 70-130 см, с яйцевидна луковица. Самардалата образува кръгло, здраво стъбло, завършващо с едри цветове, оцветени в бяло и зелено, с розови или кафеникави участъци. Листата й в напречен разрез имат формата на трилъчна звезда.

Nectaroscordum siculum в превод от гръцки означава нектаров чесън, което в английския е довело до Honey Garlic - меден чесън. В някои езици се използват и съответните преводи на български лук или български чесън. Естествени находища на самардалата са открити и в Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ, както и в Турция. В България местообитанията й са известни от източната част на страната - по Черноморието, Странджа, Източна Средна гора и Стара планина и отделни райони на централна Стара планина.

Въпреки сравнително големия ареал, използването на самардалата като подправка е ограничено само в рамките на нашата страна, по-точно в района на Стара Загора и в Сливенско.

Прясната самардала притежава твърде силен и специфичен аромат, значително по-лютива е от левурдата (див чесън), лука и чесъна, затова намира твърде ограничена употреба в прясно състояние – за овкусяване на салати с домати и краставици.

Класическият начин на приготовление е изсушаване на смлените листа на самардалата със сол. По този начин ароматът и вкусът на самардалата се омекотяват и облагородяват. Използват се предимно, дългите, месести листа. Те се оставят да престоят един ден, после се смилат на каша и се смесват със сол в съотношение 1:1. После се разстилат и се оставят да се сушат в сенчести, проветриви помещения, като периодически се разбъркват.

Получената подправка, която също се нарича самардала (или самардала-сол според друга школа) е най-добрата добавка към варени картофи, домати, варени яйца, бяло сирене или агнешко. Или към топла питка с масло.....

И накрая, едно прес-съобщение, което цитирам дословно: За голяма изненада, не холандско лале, а полезното и красиво растение Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum, известно като самардала, или български див лук, бе избрано за луковично цвете номер едно за 2008 година. Холандските медии са нарекли самардалата "непознато, особено, уникално, хващащо окото пролетно цвете със собствено неповторимо излъчване".

И вече най-накрая – никога, ама никога не подлагайте самардалата на топлинна обработка!!!