В неделя обикалях книжарниците. Почти всеки уикенд го правя. И всеки път ми става приятно като видя колко много хора всъщност си купуват книги. Единственото място в мола на Стамболийски, където се чака на опашка, е касата на книжарницата (и за място в Happy, но на този феномен друг път ще се спра подробно).
При това положение не виждам основателна причина да продължи да съществува гадния бит-пазар на площад Славейков. Той безспорно изигра своята роля в едни доста бездуховни години, като донякъде формира тази бездуховност, от една страна, но от друга, запази интереса към книгата. Сега вече е различно и книжният пазар на площад Славейков трябва да отиде там, където му е мястото - на бунището на историята.
Най-малкото е неуважение към книгата, тя да бъде предлагана, завита с мърляви найлони, от агресивни и често полуграмотни маргинали, често с психически отклонения. Грозни сергии, кашони, мръсотия... По средата на всичко това - шадраван, облечен в издраскан плексиглас - защото някакъв пиян човечец влязъл в него и го ударил тока... ама едва ли този човек заслужава точно такъв паметник, а ние не го заслужаваме със сигурност.
Единственият продавач на Славейков, пред когото свалям шапка, е човекът, който продава карти Yu-Gi-Oh, комикси, книги-игри и други подобни. Той наистина си разбира от работата (най-малкото знае какво е манга) и в прекрасния ден, когато булдозерите изринат всичкия боклук от площада в центъра на София, само за него ще ми бъде наистина мъчно... Но някак ще го преживея.
- Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари