За разлика от спорта, който е забавление за някои и бизнес за други, спортуването е съвсем друг тип човешка дейност. Бих казал - неприсъща дейност...
Спортуването за удоволствие го разбирам - във всичките му форми. Всяко нещо, което носи удоволствие, трябва да бъде насърчавано и одобрявано.
Но е много тънка границата между спортуването като удоволствие и спортуването, защото трябвало да се спортува. А защо трябва - не е много ясно. За здраве? Нищо здравословно не виждам в това да станеш много рано в много студена утрин, да облечеш развлечени дрехи и, псувайки целия свят, да затичаш по разбитите тротоари или в парка. По тротоара има голям риск да се подхлъзнеш на кучешко лайно, да паднеш и да си удариш главата в бордюра. В парка е много вероятно да бъдеш изяден от бездомни кучета. Ако случайно тези опасности се разминат, рискът от сърдечен удар си остава.
Блъскането във фитнеса е още по-безсмислено и вредно. Влизаш в грозно, вмирисано на пот помещение, и започваш да издевателстваш над тялото си. Рискът от разни травми не е най-страшното - просто фокусът на вниманието се измества. Този вид спортуване винаги замества нещо друго - нещо важно, което липсва в живота на този човек... Заместителят обаче винаги си остава заместител.
Освен това - по-добре да прочетеш една книга вместо да вдигнеш 150 кила, по-добре един час да слушаш музика или да се разхождаш, вместо един час да тичаш по някаква пътечка... Даже си мисля, че е по-добре да знаеш какво е трицератопс, отколкото да работиш върху трицепса си. Но това си е мое лично мнение...
И накрая - големите мускули не компенсират другите неща, които са с по-малки размери.
- Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари